19. Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците.
20. И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик.
21. И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска.
22. И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята си.
23. А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу.
24. А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха.
25. И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.
26. Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог?
27. И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие.
28. А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката!