1. И ГОСПОД каза на Самуил: Докога ще скърбиш за Саул, след като Аз го отхвърлих като цар над Израил? Напълни рога си с масло и иди, Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове.
2. А Самуил каза: Как да отида? Ако чуе Саул, ще ме убие. А ГОСПОД каза: Вземи със себе си една юница и кажи: Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА.
3. И покани Есей на жертвата и Аз ще ти кажа какво да направиш; и ще ми помажеш онзи, когото ти кажа.
4. И Самуил направи, каквото каза ГОСПОД, и дойде във Витлеем. И старейшините на града го посрещнаха разтреперени и казаха: С мир ли идваш?
5. И той каза: С мир. Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА. Осветете се и елате с мен на жертвата. И той освети и Есей и синовете му и ги покани на жертвата.
6. И когато дойдоха, той видя Елиав и си каза: Положително пред ГОСПОДА е Неговият помазаник.
7. Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето.
8. Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД.
9. След това Есей накара да мине Сама. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД.
10. Така Есей накара седем от синовете си да минат пред Самуил. Но Самуил каза на Есей: ГОСПОД не е избрал тези.