5. А ето, Саул идваше от полето след говедата. И Саул каза: Какво е на народа, че плаче? И те му разказаха думите на явиските мъже.
6. Тогава Божият Дух дойде върху Саул, когато чу тези думи, и гневът му пламна силно.
7. И той взе един впряг говеда и ги насече на части, и ги изпрати чрез пратеници по всичките области на Израил, и каза: Който не излезе след Саул и след Самуил, така ще се направи на говедата му! И страх от ГОСПОДА обзе народа, и той излезе като един човек.
8. И Саул ги преброи във Везек и израилевите синове бяха триста хиляди, а юдовите мъже – тридесет хиляди.
9. И казаха на пратениците, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже: Утре, когато припече слънцето, ще имате помощ. И пратениците дойдоха и съобщиха това на явиските мъже и те се зарадваха.
10. И явиските мъже казаха на амонците: Утре ще излезем при вас и вие ни направете всичко, което ви се вижда добро.
11. И на следващата сутрин Саул раздели народа на три части и при утринната стража дойдоха сред стана и разбиха Амон, докато денят напече. А оцелелите се разпиляха и не останаха и двама от тях заедно.
12. Тогава народът каза на Самуил: Кой е онзи, който каза: Саул ли ще царува над нас? Предайте тези мъже, за да ги убием!
13. Но Саул каза: Никой няма да бъде убит в този ден, защото днес ГОСПОД извърши избавление в Израил.
14. А Самуил каза на народа: Елате да отидем в Галгал и там да възобновим царството.
15. Така целият народ отиде в Галгал. И там направиха Саул цар пред ГОСПОДА в Галгал и там пожертваха и примирителни жертви пред ГОСПОДА, и там Саул и всичките израилеви мъже се веселиха много.