1. Имаше един човек от Раматаим-Софим, от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец.
2. И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата – Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
3. А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий – Офний и Финеес – бяха свещеници на ГОСПОДА там.
4. И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките є синове и дъщери;
5. а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата є.
6. А съперницата є я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата є.
7. И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.
8. А мъжът є Елкана є каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?