1. Имаше един човек от Раматаим-Софим, от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец.
2. И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата – Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
3. А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий – Офний и Финеес – бяха свещеници на ГОСПОДА там.
4. И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките є синове и дъщери;
5. а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата є.
6. А съперницата є я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата є.
7. И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.
8. А мъжът є Елкана є каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?
9. Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм.
10. И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.
11. И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!
12. И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата є.
13. А Анна говореше в сърцето си, само устните є се движеха, а гласът є не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна.
14. И Илий є каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си!
15. А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА.