29. Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие!
30. Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати.
31. Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува!
32. Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него.
33. Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята.
34. Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!
35. И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава.
36. Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! – и възхвали ГОСПОДА.
37. Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден;
38. и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса – за вратари.
39. А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон,
40. да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил.
41. И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна.
42. И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари.
43. И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.