16. Иисус в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил.
17. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18. Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.
19. Не ви ли даде Мойсей закона? Но никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20. Народът отговори: Имаш демон. Кой иска да Те убие?
21. Иисус в отговор им каза: Едно дело извърших, а вие всички се чудите.
22. Мойсей ви даде обрязването – не че то е от Мойсей, а от бащите – и вие в съботен ден обрязвате човека.
23. Ако човек приема обрязване в събота, за да не бъде нарушен Мойсеевият закон, на Мен ли се гневите за това, че изцяло оздравих човек в събота?
24. Не съдете по вида, а съдете справедливо.
25. Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този, когото търсят да убият?
26. Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците наистина да са познали, че Този е Христос?
27. Обаче Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.
28. Тогава Иисус, като поучаваше в храма, извика и каза: И Мен познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, а истинен е Този, който Ме е пратил, когото вие не познавате.
29. А Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30. И тогава искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31. И мнозина от народа повярваха в Него и казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?
32. Фарисеите чуха, че множеството шушукало така за Него, и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.