6. Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7. Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.
8. Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9. И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10. Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.
11. Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.
12. Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?
13. А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.
14. По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15. Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.
16. Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.
17. А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.
18. Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
19. Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.