1. Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра є Марта, беше болен.
2. А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.
3. И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.
4. А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.
5. А Иисус любеше Марта и сестра є, и Лазар.
6. И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.
7. След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8. Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9. Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10. Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.
11. Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.
12. Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13. Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.