22. Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;
23. и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.
24. Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?
25. Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26. Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.