20. Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,
21. с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22. Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;
23. и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.
24. Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?
25. Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26. Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.
27. А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.
28. Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
29. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;
30. а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.
31. И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
32. Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!