Старият Завет

Новият Завет

Римляни 8:18-25 Верен (VBG)

18. Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

19. Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

20. Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,

21. с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

22. Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;

23. и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.

24. Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?

25. Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

Прочетете пълната глава Римляни 8