16. Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
17. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.
18. Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.
19. Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.
20. Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,
21. с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22. Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;
23. и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.
24. Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?