6. Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.
7. Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“
8. Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;
10. и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.
11. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12. Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.