21. Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,
22. тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,
23. защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,
24. но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.
25. Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,
26. за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.
27. Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.
28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.
29. Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също,
30. защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.
31. Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.