15. Но ви писах по-дръзко, за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат
16. да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.
17. И така, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Иисус.
18. Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело,
19. със силата на знамения и чудеса, със силата на Божия Дух, така че от Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос.
20. Но имах за цел да проповядвам благовестието не там, където вече беше известно Името на Христос, за да не би да градя на чужда основа;
21. а както е писано: „Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него, и онези ще разберат, които не са чули.“
22. Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.
23. Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас,
24. отивайки в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.
25. А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.
26. Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.
27. Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.