6. Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).
7. Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;
8. както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“
9. И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,
10. да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“
11. Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.
12. Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!
13. Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,
14. дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.
15. Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?
16. А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.
17. Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,
18. не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.
19. Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.
20. Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.
21. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.