1. И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.
2. Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:
3. „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“
4. Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“
5. Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.
6. Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).
7. Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;
8. както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“
9. И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,
10. да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“
11. Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.
12. Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!
13. Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,
14. дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.
15. Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?
16. А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.