10. И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители?
11. И на всеки от тях се даде по една бяла дреха и им се каза, че трябва да почиват още малко време, докато се изпълни числото на техните съслужители и братя, които щяха да бъдат убити като тях.
12. И видях, когато отвори шестия печат; и ето, стана голямо земетресение; слънцето почерня като козяк и цялата луна стана като кръв;
13. небесните звезди паднаха на земята, както когато смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;
14. небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си.
15. И земните царе, големците и военачалниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещерите и в скалите на планините;
16. и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето,
17. защото е дошъл великият ден на Неговия гняв, и кой може да устои?