17. Защото за един час беше опустошено такова голямо богатство! И всеки морски капитан и всички, които пътуваха по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч
18. и викаха, като гледаха дима от нейното изгаряне, и казваха: Имаше ли друг град, който да прилича на великия град?
19. И посипаха с пръст главите си и викаха с плач и жалеене и казваха: Горко, горко, на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от нейното великолепие; защото за един час беше опустошена!
20. Веселете се заради нея, небеса и вие светии, апостоли и пророци, защото Бог изпълни присъдата над нея заради вас.
21. И един силен ангел взе камък, голям като воденичен камък, хвърли го в морето и каза: Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да се намери вече.
22. И гласът на арфистите и на певците, на свирачите и на тръбачите няма да се чува вече в теб и никакъв художник от каквото и да било изкуство няма да се намери вече в теб, и шум на воденица няма да се чува вече в теб,
23. и светлина на светило няма да свети вече в теб, и глас на младоженец и на невяста няма да се чува вече в теб, защото твоите търговци бяха големците на земята, защото чрез твоите чародейства бяха измамени всичките народи.
24. И в нея беше намерена кръвта на пророците и на светиите, и на всичките убити на земята.