1. И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божията ярост!
2. И първият отиде и изля чашата си на земята; и се появи лоша и люта рана по онези хора, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3. И вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана като кръв на мъртвец и всяка жива душа в морето умря.
4. И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.
5. И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, който си и който си бил, затова че си отсъдил така;
6. понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това.
7. И чух (друг от) олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.
8. И четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се даде да гори хората с огън.
9. И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога, който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10. И петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му беше помрачено; и хората хапеха езиците си от болка
11. и похулиха небесния Бог заради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12. И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и водата є пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце.
13. И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби;
14. защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог.
15. – Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. –
16. И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.
17. И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма дойде силен глас от престола и каза: Сбъдна се.
18. И излязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силно земетресение, каквото не е било откакто има човек на земята – такова голямо земетресение, толкова силно!
19. И великият град се раздели на три части и градовете на нациите паднаха, и великият Вавилон беше припомнен пред Бога, за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв.
20. И всеки остров изчезна и планините не се намериха.
21. И от небето падна върху хората едър град, всяко парче тежеше като един талант7. И хората похулиха Бога заради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.