12. А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение.
13. И ги остави, като пак се качи в кораба и мина на отвъдната страна.
14. А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в кораба повече от един хляб.
15. И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.
16. И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб.
17. А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?
18. Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19. Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20. А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21. И им каза: Още ли не разбирате?
22. След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него.
23. А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24. А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.
25. После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
26. И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).