2. И веднага се събраха много хора, така че и около вратата не можеха да се поберат. А Той им говореше словото.
3. И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.
4. И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5. А Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7. Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един, Бог?
8. Иисус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?
9. Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика:
11. Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома.
12. И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.