34. И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.
35. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:
36. Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.
37. И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
38. Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.
39. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40. А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
41. И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42. Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.