16. И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17. И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?
18. И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.
19. А когато се мръкна, Той излезе вън от града.
20. И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.
21. И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22. А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23. Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! – и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24. Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.
25. И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.
26. (Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)
27. И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:
28. С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?
29. Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30. Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.
31. А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?