45. Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
46. След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше.
47. И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
48. И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49. И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50. И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус.
51. А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя? Слепият Му каза: Равуни, да прогледна!
52. А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и Го последва по пътя.