51. И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.
52. И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54. Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?
55. А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).
56. И отидоха в друго село.
57. А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!
58. Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
59. А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.
61. Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62. А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.