43. И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:
44. Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45. Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.
46. И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.
47. А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:
48. Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49. А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас.
50. А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.
51. И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.
52. И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54. Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?
55. А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).
56. И отидоха в друго село.
57. А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!
58. Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
59. А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.
61. Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.