36. И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
37. И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.
38. И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.
39. И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.
40. Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41. Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42. И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.
43. И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:
44. Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45. Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.
46. И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.
47. А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:
48. Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.