24. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.
25. Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26. Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.
27. А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
28. И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
29. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
30. И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,
31. които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33. И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.
34. И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.
35. И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.
36. И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
37. И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.
38. И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.
39. И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.
40. Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.