4. А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:
5. Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.
6. А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7. Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.
8. А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9. А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
10. Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат, и да чуват, а да не разбират.
11. А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.
12. А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
13. Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.
14. Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15. А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го пазят в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.
16. И никой, който запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
17. Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.