Старият Завет

Новият Завет

Лука 23:39-54 Верен (VBG)

39. И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

40. А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

41. И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

42. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

43. А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

44. И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час9,

45. когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

46. И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

47. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

48. И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.

49. А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50. И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51. който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,

52. отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.

53. И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.

54. Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.

Прочетете пълната глава Лука 23