13. Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят.
14. Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше!
15. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето?
16. Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде!
17. А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?
18. Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.
19. И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.
20. И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21. И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината;
22. право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?
23. А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?)
24. Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора.