17. И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.
18. Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19. И на него каза: Бъди и ти над пет града.
20. Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,
21. защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22. Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;
23. тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24. И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!
25. Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!
26. Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27. А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.
28. И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.
29. И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:
30. Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.
32. И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33. И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?
34. А те казаха: На Господа трябва.