14. Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.
15. А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.
16. Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17. И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.
18. Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19. И на него каза: Бъди и ти над пет града.
20. Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,
21. защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22. Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;
23. тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24. И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!
25. Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!
26. Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.