4. Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5. И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6. А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет.
7. После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет.
8. И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.
9. И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден.
11. И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13. Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14. Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15. А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.
17. Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне.
18. Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.
19. Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво.