23. И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък.
25. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас.
27. А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28. защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение.
29. Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.
30. А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31. Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.