1. Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му.
2. И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3. Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.
4. Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5. И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6. А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет.
7. После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет.
8. И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.
9. И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден.