Старият Завет

Новият Завет

Лука 15:18-32 Верен (VBG)

18. Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;

19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.

21. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;

23. и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,

24. защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

25. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26. И повика един от слугите и попита какво е това.

27. А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28. И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли.

29. А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си;

30. а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле.

31. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

32. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Прочетете пълната глава Лука 15