14. А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение.
15. И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.
16. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше.
17. А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад!
18. Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;
19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.
21. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.
22. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;
23. и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,