16. А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17. И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово.
18. А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19. Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
20. А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
21. И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците.
22. И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място.
23. И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24. защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
25. А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:
26. Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27. Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик.
28. Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара?
29. Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:
30. Този човек започна да строи, но не можа да довърши.