10. И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
11. и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
12. А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ.
13. И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
14. А началникът на синагогата, като недоволстваше от това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.
15. А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?
16. А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?
17. И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
18. Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня?
19. Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
20. И пак каза: С какво да сравня Божието царство?
21. Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.