14. А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил да съдя или деля между вас?
15. И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16. И им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17. И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си.
18. И каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19. И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.
20. А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
21. Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога.
22. Каза още на учениците Си: Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете.
23. Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото.
24. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито склад, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-ценни сте вие от птиците!
25. И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?
26. И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото?
27. Разгледайте кремовете как растат: не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.
28. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!