29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?
30. В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.
31. А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.
32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.
33. Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,
34. приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35. А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.
36. Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?
37. А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така.
38. И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.
40. А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне.
41. Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.