21. В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22. Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.
23. И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25. И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
26. А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?
27. А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“
28. Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.
29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?
30. В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.
31. А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.
32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.