14. Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15. И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.
16. Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.
17. И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.
18. А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.
19. Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди.
20. Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.
21. В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22. Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.
23. И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25. И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
26. А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?
27. А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“
28. Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.
29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?