1. Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2. Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.
3. Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;
4. и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,
5. на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.
6. А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;
7. а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –
8. защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –
9. и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
10. Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.
11. Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.