1. И така, възлюбени и много желани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени!
2. Напътствам Еводия, напътствам и Синтихия да бъдат единомислени в Господа.
3. Също и теб умолявам, искрени ми съработнико, помагай на тези жени, които се бориха заедно с мен за благовестието заедно с Климент и с други мои съработници, чиито имена са в книгата на живота.
4. Винаги се радвайте в Господа! Пак казвам: Радвайте се!
5. Нека вашата кротост да бъде позната на всички хора. Господ е близо.
6. Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение;
7. и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Иисус.
8. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте.
9. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.
10. Но аз много се радвах в Господа, че сега най-после направихте отново да се прояви вашата грижа към мен; за което наистина сте се грижили, но не сте имали благоприятна възможност.
11. Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм.