1. Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всичките светии в Христос Иисус, които са във Филипи, заедно с надзорниците и служителите:
2. Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
3. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,
4. винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,
5. за вашето участие в делото на благовестието от първия ден досега,
6. като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Иисус Христос.
7. И за мен е добре да мисля това за всички вас, понеже ви имам в сърцето си, тъй като вие всички участвате заедно с мен в благодатта – както в оковите ми, така и в защитата и утвърждаването на благовестието.
8. Защото Бог ми е свидетел как копнея за всички вас със сърдечната любов на Иисус Христос.
9. И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране,
10. за да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за Деня на Христос,
11. изпълнени с плода на правдата, който е чрез Иисус Христос, за слава и хвала на Бога.
12. А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието,
13. така че моите окови за Христос станаха известни на цялата претория и на всички други;
14. и повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.
15. Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля.
16. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието,
17. но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови.
18. Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин – било престорено, или истинно – се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам.