6. Моля се общението на твоята вяра да действа в познаването на всяко добро, което е в нас относно Христос.
7. Защото имах голяма радост и утеха в твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежиха чрез теб, брате.
8. Затова, макар че имам голямо дръзновение в Христос да ти заповядам това, което подобава,
9. заради любовта предпочитам да те моля – аз, който съм старецът Павел, а сега и затворник за Христос Иисус.
10. Моля те за моето дете Онисим, когото родих в оковите си,
11. който едно време беше безполезен за теб, а сега – полезен и на теб, и на мен,
12. когото ти изпратих обратно – него, самото ми сърце.
13. Аз бих желал да го задържа при себе си, за да ми служи вместо теб в оковите за благовестието,
14. но без твоето съгласие не искам да направя нищо, така че твоята добрина да не бъде по принуждение, а доброволна.
15. Защото може би той затова е бил отделен от теб за известно време, за да го имаш завинаги,
16. но вече не като слуга, а като нещо повече от слуга – като възлюбен брат, особено на мен, а колко повече на теб, както по плът, така и в Господа!
17. И така, ако ме считаш за другар, приеми и него като мен.
18. И ако в нещо те е онеправдал или ти дължи нещо, пиши това на моя сметка.
19. Аз, Павел, пиша това с ръката си: аз ще платя; да не ти казвам, че ти ми дължиш и сам себе си.